Село Лешница има история, благодарение на която се е превърнало във феномен за цялата страна от гледна точка на населението си. Докато по време на османското робство редица градове и села окончателно губят своя национален облик и не могат да се възстановят дори и след това, то в селото настъпва дълбока промяна. В началото в него живеят само представители на турската етническа общност, но после само за около двадесет години там е населено само и единствено с българи. Пак благодарение на българщината там е изграден християнски храм, който и до днес е един от символите на селото. Той е строен с дарения и средства на местните жители, изявили се като истински родолюбци. А за изографисването му отделят пари общинската управа в Ловеч и най-вече от времето си един от най-известните зографи и преподаватели във Великотърновски университет. Той се казва Иван Мустафов и е роден в село Черни осъм, а освен този храм, е помогнал за реставрирането и на други.
През първата събота на ноември в Лешница се провежда местният събор, като в миналото този празник се тачи особено много от всички негови жители. Става въпрос дори и за онези, които не живеят в него постоянно поради работата си в чужбина.Но дори гурбетът не е в състояние да откаже хората от това да се завърнат в родното си място и да бъдат със своите семейства по време на празника. Една от най-ярките личности в селото в периода след Освобождението е с фамилно име Гайдарски, а за съжаление не знаем неговото малко име. Той става прочут с щедростта си, благодарение на която голям брой частни имоти биват раздадени на бедните селяни. По този начин има къде да се настанят, а за да покажат уважението и принателността си към богатия мъж, хората вполедствие кръщават на негово име цяла планинска местност. Тя не е точно в пределите на селото, а малко около него. До днес остава една от най-посещаваните природни забележителности. Иначе освен Гайдарски, родом от ловешкото село са още поне няколко известни българи, творили в различни сфери през годините и спомогнали за неговата известност.
Професор Стойко Факиров завършва специализацията си във вече бившия Съветски съюз, иначе е преподавател по полимерна химия. В продължение на 27 години развива дейност в Софийски университет, като първо през 1960-та е само асистент, после през 1972-ра става доцент, а накрая –през 1987-ма се сдобива и с професорска титла. Освен това е гостуващ лектор в редица чужди страни, сред които са Германия и Америка. За Тодор Кацаров също си струва да научим повече – той е един от най-видните дейци на Българската комунистическа партия. Заедно с баща си Иван заминава на гурбет в съседна Румъния, а от него успява да наследи занаята бъчварство. Ориентирал се към левите идеи, през 1915-та отваря собствена бъчварска работилница в Ловеч. Последната известна личност от селото, за която има информация, е художникът Христо Бояджиев. Той е роден през 1912-та, а на осемнадесетгодишна възраст започва да учи в Художествената софийска академия. Заминава за Италия, но по семейни причини се връща в страната.
